Декларация от името на групата на “Демократична България” в Столичния общински съвет
На 10 ноември 1989 г. дойде промяната в България. Тя дойде по втория начин, заради което все още не може да се отървем от сенките на миналото, които продължават да ни преследват. Сенки, които се появяват в управлението и на държавата, и на столицата. И все пак, на 10 ноември 1989 г. България пое по дългия път на прехода, по дългия път на бягство от комунизма. Но няма разделяне с комунистическите практики.
България се отърва от комунизма, но част от комунистите стигнаха от охранители на Тодор Живков до министър-председател на държавата, който си настани и кмета на София. И така вече много години.
И до ден днешен българският политически живот се върти около контролираната смяна на едни функционери с други, докато партията-държава продължава своя живот в хилядите прашни канцеларии на общини, агенции, управления, фондове, министерства.
Впрочем, преди два дни, на 8 ноември, се навършиха 12 години откакто Йорданка Фандъкова стана кмет през 2011 година. Защо никой не разбра? Защо не празнуват? Защо не се радват? Защото няма за какво да се радват. Защото за да бъде истинска европейска столица, София има нужда от кмет визионер.
Управлението на София не трябва да джвака, като тротоарна плочка. Управлението трябва да инвестира в бъдеще, а не да купува избиратели с безплатни печки, а после да плащат скъпи брикети. Управлението на София няма да доведе до развитие на града, ако обществените поръчки се печелят от котараците, които пълнят чекмеджетата с парите на данъкоплатците. Трябва компетентност и смелост.
Защото, ако мавзолеят не беше взривен, със сигурност сега щяха да ни обясняват колко е нужен, как не се знае чия собственост е земята и че самият мавзолей е собственост на Георги Димитров и само той лично има право да се разпорежда с него и с МОЧА, разбира се.
Берлинска стена не може да издигне вече никой, но опитите продължават. XXI век сме! Решено е вече. Комунистическата система няма как, не може да се върне. Не може, колкото и да повтарят, че им се иска Русия да победи Украйна. Не може. XXI век сме! Ние сме Европа! И София има нужда от кмет-европеец, кмет, който да я нареди гордо до всички европейски столици.