Пременуване на улица „Виолета Якова“ в район “Люлин” с името „Петър Манолов“

24 юни 2023, събота Facebook Twitter Viber

ДО
Г–Н ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

ДОКЛАД

от

Яна Тодоранова и Веселин Калановски

Общински съветници в СОС

ОТНОСНО: Пременуване на улица „Виолета Якова“, находяща се в в район „Люлин 2 МР“ с името „Петър Манолов“

Уважаеми г-н Георгиев,

На основание чл. 4, ал.1, пр2, вр с ал 3, пр 2 и чл. 6, ал. 1, т. 2, пр 1 от “Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столична община” (НИПООППХЕТСО), приета с Решение № 155 по Протокол № 102 от 08.03.2007 г. на Столичния общински съвет, и съобразявайки се с член 3, ал 2 и чл. 4 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, както и с чл 2, ал 3 от Наредбата, представяме на Вашето внимание настоящия доклад с мотиви и предложение за пременуване на улицата именувана „Виолета Якова“, находяща се в районн „Люлин 2-и микрорайон“ с името „Петър Манолов“.

МОТИВИ – Част първа

Виолета Якова е родена на 2 юни 1923 година в Дупница. В юношеските си години се премества в София, където работи като шивачка. Членка на РМС от 1939 година.

От 1942 г. активно се включва в бойни групи на БРП (комунисти), ръководени от Славчо Радомирски, извършващи подривни терористични акции и политически убийства. Участник и съучастник в подпалването на „Ташков чифлик“ и кожухарска кооперация „Св. Илия“ в София, както и в атентатите срещу журналиста Данаил Крапчев, инженер Кулчо Янакиев, народния представител Сотир Янев. Якова лично екзекутира с два куршума генерал Христо Луков и участва заедно с Иван Буруджиев в убийството на дърводелеца Никола Христов – Кутуза. В списъка за премахване са още професор Александър Цанков, генерал Кочо Стоянов, бившия директор на полицията полковник Атанас Пантев и други.

Осъдена е задочно на смърт чрез обесване.

През март 1944 г. е прехвърлена като ремсов организатор в Радомирско. След престрелка с полицията при с. Кондофрей, в която тя тежко ранява двама полицай, Якова е заловена. При опита и за бягство от ареста е убита на 18 юни 1944 г..

За терористичната си дейност Виолета Якова е щедро възнаградена. По спомените на самия Славчо Радомирски (ръководителя им), членовете на групите са получавали месечно възнаграждение – 3000 лева на месец за женените и 2000 лева за неженените. При арестуването на Буруджиев и последвалия обиск на квартирата му, е намерена огромна за времето сума пари – 328 000 лева. Това говори достатъчно за „идеализма“ на екзекуторите, убиващи с думите „в името на народа си осъден на смърт“. Вероятно са имали предвид народа на държавата плащала за тези терористични акции, а не българския. Подобни финансови „стимули“ поразително приличат на субсидираните в днешно време хибридни атаки за дестабилизация на България, чрез фалшиви новини, платени журналисти и подпомагане на политически сили, използващи всеки повод за разединение на народа ни. Не можем да премълчаваме тази реалност и да не се противопоставим, както на крайния национализъм, така и на левия екстремизъм.

Биографията на Виолета Якова и нейната дейност, не е достойна за отдаване на почит в съвременното ни общество и категорично е основание за наложителното премахване на името и от именната система на град София.

Част втора

Петър Манолов е български поет, дисидент, член на Съюза на българските писатели. Съосновател е на профсъюз „Подкрепа“, фондация „Болната планета – ВЗОВ“ и „Св. Урбань“.

Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския държавен университет.

Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на с. Емона.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. Независимо дружество за защита правата на човека в България (НДЗПЧБ). След изземване на личният му творчески архив от ДС, обявява гладна стачка, която се отразява от чуждестранните медии и радио „Свободна Европа“.

През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждане на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията му (по цитати).

Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния му син (художника Монол Петров). В защита на Петър Манолов се обявяват от международната демократична обшественост – юристи, журналисти, поети и писатели. Сред тях са: Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др.,

На 20 май 1989 г. Петър Манолов е екстрадиран от България.

В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989 г., Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990 г., Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995) и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.

От 1997 до 2002 г. ръководи държавното издателство „Народна култура“.

Умира в Пловдив на 7 февруари 2016 г.

Предложението ни за преименуване е мотивирано от необходимостта, градът ни да се изчисти от остатъчната комунистическа пропаганда и възвеличаване на хора, работили за налагането на този престъпен режим в България. Считаме, че с предложеното решение ще отдадем дължимата почит на човек, с принос за националното развитие, отдал живота си не да руши и унищожава, а въпреки огромните рискове, насочил действията си към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, обявен у нас за престъпен, с което и ще изпълним със съдържание Чл. 4. от ЗОКРБП: „Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.“. С този акт ще отдадем дължимата признателност към неговото дело и значимост /съобр. с чл. 2, ал. 3 от Наредбата/ и същевременно ще възстановим историческата справедливост /чл. 4, ал. 3, пр. 2 от Наредбата/

След извършена справка в системата СОФКАР на ГИС – София се установи, че улицата в район „Люлин 2 МР“ – Столична община, , от осова точка (О.Т.) 285, през О.Т. 284, О.Т. 283, О.Т. 275, О.Т. 276, О.Т. 277, О.Т. 278 до О.Т. 265 в момента носи името „Виолета Якова“, и че няма друга улица и/или площад с наименованието „Петър Манолов“.

Предложението ни е съгласувано със семейството на Петър Манолов и е получено тяхното съгласие.

Изпратено е писмо за становище до Кмета на р-н Люлин – Столична община.

Във връзка с гореизложеното, предлагаме на Столичния общински съвет да вземе решение за преименуване на посочения по-горе общински обект с името:

улица „ Петър Манолов “.

Приложения: