Трудовите възнаграждения на персонала в Общинските театри в София
07 януари 2020, вторник Facebook Twitter Viber
ДОКЛАД
OT: Веселин Калановски и Михаил Паргов, общински съветници в Столичния общински съвет
ОТНОСНО: Трудовите възнаграждения на персонала в Общинските театри в София
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Най-ценният актив на столичните общински театри са хората на сцената и зад нея. Всички онези, които създават и поддържат представленията, които привличат публика и правят възможно съществуването на театъра. Грижата за тях би трябвало да е действителен (ще рече – подкрепен с действия) приоритет на Столична община.
Целта на този доклад е да представи накратко състоянието на трудовите възнаграждения в общинските театри в момента, както и да предложи подкрепени с аргументи подобрения.
Предисторията
Започналата преди около 10 години промяна във финансирането на Столичните общински театри доведе до изменение на начина за издръжка на сродните държавни културни институти в България.
За съжаление в последните години СО отстъпва от заявената си политика в тази сфера и днес редица държавни театри се радват на по-добро финансово състояние и изравнено (а често и по-високо) заплащане за труда на творческия и технически персонал.
Какво предвижда бюджетът за култура на СО за 2020?
Предвиденото повишение чрез Столичния бюджет за 2020 г. с 15% в този сектор е похвално желание за запазване на постигнатото преди години, но само ако не сме запознати с базата, от която започва покачването.
Как е формирана базата за нарастване на възнагражденията?
През 2018 г. бюджетът за заплати и възнаграждения по трудови правоотношения на персонала (§01-00) в столичните общински театри е 3 065 943 лв. През 2019 г. същото перо е намалено на 2 801 279 лв. (намаление с 264 664 лв.), без да се забелязват съществени изменения в броя щатни служители. Това е и фиксираната основа за преизчисляване на заплатите в бюджет 2020 г. От тази гледна точка предвижданото увеличение с 15% спрямо 2019 г. (около 420 191 лв.), де факто спрямо 2018 г. е увеличение на този раздел с не повече от 5% (само със 155 527 лв.). Това е при оптимистичен вариант за равно покачване на перата, защото Проекто-бюджет 2020 г. предвижда увеличение в сектор Култура, а това не дава основания да се предполага, че ще засегне пропорционално фонд работни заплати в Столичните театри.
Мотиви
Каква е моментната картина към 19.12.2019 г.?
В момента Основната работна заплата в Столичните театри е драстично по-ниска от средната работна заплата в София (според НСИ), а в някои случаи е по-ниска и от минималната за България.
Централен Куклен Театър:
- пом.режисьори – между минимална 500 лв.(!) и максимална 700 лв.;
- актьори – между 660 и 850 лв.;
- техн. служби – между 670 и 700 лв.;
- зам. директор – 990 лв.
Театър Възраждане:
- техн. служби и персонал – между минимална 560 лв.(!) и максимална 732 лв.;
- актьори – между 777 и 788 лв.;
- зам. директори – между 1176 и 1274 лв.
Според получената справка ръководството не може да изплаща и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1%, тъй като основните месечни заплати трябва да се намалят още, за да компенсират разликата от 0,4% за всяка година придобит стаж.
Театър София и Малък Градски Театър, поради грешка в запитването, са предоставили данни за брутна работна заплата, а не за основна. Преизчислението на сумите от справките показва приблизително същата основна работна заплата като в другите два театъра.
На фона на тази картина Столична Община обявява конкурс за младши експерт, бакалавър, без изискване за професионален опит и с таван на основната работна заплата от 1600 лв. – например конкурс № РВР19-РД56-154/02.07.2019 г.
На 20.11.2018 г. е подписан Браншов колективен трудов договор между Министерство на културата, Българската асоциация на работодателите в областта на културата, Независима синдикална федерация „Култура“ към КНСБ, Национална федерация „Култура“ към КТ Подкрепа и Сдружение „Съюз на артистите в България“. Договорът е вписан в специалния регистър на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” на 30.11.2018 г.под № 20, съгласно чл.53, ал.2 от Кодекса на труда. В него е предвидено минималното основно трудово възнаграждение на работещите в театрите да бъде обвързано с коефициент към минималната заплата в България.
Коефициентите са:
- за технически и помощен персонал -1,4;
- за актьорски състав – 1,5;
- за сценографи,композитори и режисьори – 1,8;
- за зам.директори – 2,1.
От 01.01.2020 г. минималната заплата в България е/ще бъде 610 лв. Това би трябвало да определя следната минимална ОРЗ:
- за технически и помощен персонал – 854 лв (610 х 1,4);
- за актьорски състав – 915 лв. (610 х 1,5);
- за сценографи,композитори и режисьори – 1098 лв. (610 х 1,8);
- за зам.директори – 1281 лв. (610 х 2.1).
Макар и СО формално да не е страна по договора, то той е подписан от Държавата в лицето на министър Банов, както и от всички представителни организации в бранша. Още повече, че двама от директорите на Общински театри са съоснователи на подписалата Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). Последен, но по същество най-важен, е въпросът иска ли Столичната община да извоюва отново загубената си лидерска позиция при формиране на политики в културата и да подпомогне творците си като свой основен нематериален актив.
Сблъскахме се вече с два от въпросите на администрацията при искане на промяна в Проекто-бюджета (особено когато става дума за работни възнаграждения):
- Защо да вдигаме заплатите, след като получават ДМС (допълнително материално стимулиране) от собствени приходи?
Допълнителното материално стимулиране е механизъм, подкрепящ активността на твореца в условия на труд, често разминаващи се дори с КТ. Ненормираният работен ден, психическото и физическо натоварване, шестдневната работна седмица (понякога седемдневна), допълнителната подготовка и анализ на задачите в извънработно време, и т.н., много лесно демотивират от професията. Освен това, театрите преразпределят приходите от билети по методология, гласувана и приета от тях самите. Нормално и логично е съставите да се доминират от желанието да запълват ямите в персоналния бюджет на всеки от тях, вместо да заделят за самата си дейност. От това потърпевша е само театралната продукция в театрите на София. Към момента механизмът е приблизително 60% ДМС и 40% процента за дейност.
При задоволяване на личните финансови нужди от фонд РЗ на театралните състави, стойностите могат да се обърнат и средствата да отидат за по-добра сценография и костюми, по-добра реклама, повече творчески риск, повече работа с нови публики… Нали в Програмата за култура – София 2023 г. имаше раздел „развитие на публики“?
И още нещо – какво се случва с материалното стимулиране, когато театрите са във ваканция и няма приходи от билети? Какво се случва с един творец ако се разболее и трябва да отсъства 2,3,6 месеца? Остава със заплата между 700 и 900 лв.?!
Въпреки удачността на механизма ДМС по отношение на активността, той има и своите несъвършенства и невъзможност за равно и повсеместно прилагане.
Най-ярък пример е Централен куклен театър – институт, който се стреми освен да поднася качествен културен продукт, да изпълнява и социална, и възпитателна функция. Това е мястото, което често пъти се явява първият досег на децата с изкуството, първият урок по поведение в културна среда, формират се първи духовни ценности. Там се култивира онази необходимост от изкуство, която ще ги заведе по-късно в драматичните театри, а (може би) и до ОКИ „Топлоцентрала“, на среща с български авангард. В Централния куклен театър обаче ДМС почти няма, защото представленията са на цени от 5 до 10 лв. Въпреки че имат повече представления от всеки друг софийски театър, а заплатите им са сред най-ниските. Администрацията на СО им казва – качете цените и разпределете от прихода ДМС! Какво става тогава със социалната функция? Какво става с детето, което няма 15 -20 лв. за билет, а носи онази свещичка, която трябва само да се запали?
Администрацията на СО няма да създаде следващия Карамитев, Кондов, Шопов, Калоянчев и т.н., но е длъжна да осигури достоен живот на онези, които могат да го извършат! Дайте им шанс да продължат по пътя, който са избрали – другото те го могат и ще го направят.
Последните две изречения се отнасят не само за творците от ЦКТ.
Остава и вторият основен въпрос:
- Откъде да вземем тези средства?
Едва ли е в длъжностната характеристика на един Общински съветник да извършва оперативните дейности на общинската администрация, но ще си позволим да насочим вниманието Ви към две сериозни възможности за по-добро планиране на
необходимите финанси и в резултат на това осигуряване на средства за нормален живот и реализация на театралните дейци:
- Любопитен момент е, че през 2018 и 2019 г. в сектор Театър остава неконсумиран бюджетен излишък от перото, предназначено за основен ремонт на материални дълготрайни активи (§51-00). Обща стойност на неизразходваните средства е 892 689 лв. (респективно 2018 г.- 428 061 лв., 2019 г. към 31 октомври – 464 628 лв.). Всяка от тези суми се преразпределя като остатъчна (преходна) стойност към следващия Общински бюджет.
- Предстояща тема за по-задълбочен анализ е предвиденият ремонт от СО на два културни института в София, възлизащи на умопомрачителните за всеки занимавал се със строителство суми от общо 25 милиона лв., т.е. от близо 5000 лв. на кв. метър (при цена на завършено ново строителство с проектирането от 1000 до 1500 лв. на кв.м.).
Въз основа на гореизложеното, предлагаме Столичният общински съвет да обсъди и приеме решение:
- Приема доклада;
- Възлага на кмета на Столична община – г-жа Йорданка Фандъкова да предвиди в
проекта на бюджет за 2020 г. покачване на сумата в раздел Театри (7735), Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения (§ 10-00) на 3 525 800 лв. , което представлява покачване с 15% на базата на бюджета в това перо от 2018 г., а не на базата от бюджет 2019 г.
- Възлага на кмета на Столична община – г-жа Йорданка Фандъкова да изиска от Ръководствата на Столичните Общински театри прилагане на БКТД от 20.11.2018 г. и приравняване на основните трудови възнаграждения на техния персонал, до размера предвиден в Браншовия трудов договор.
Приложения: справки от Столичните общински театри, Браншово споразумение 2018 г., вписване на БКТД в регистъра на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, Проект за решение на СОС.
С уважение,
Веселин Калановски
Михаил Паргов