Децата, които живеят по постоянен или настоящ адрес в София, но учат в училищата в периферията на града да получат възможност за преференциални карти за градски транспорт – това предложи преди година в свой доклад общинският съветник от Демократична България Симеон Ставрев.
Почти година след внасянето на доклада обаче, напредъкът по него е почти никакъв, и след няколкомесечно забавяне в Столична община, Министерство на финансите и Министерство на транспорта си прехвърлят топката, докато решат кой ще доплати за картите на децата.
Според Симеон Ставрев обяснението за бавенето на доклада в СОС е само едно:
“Защо ГЕРБ, СДС и ВМРО си позволиха да лишат от преференциални карти за градския транспорт децата през първия срок на учебната година, които живеят по постоянен или настоящ адрес в София, но учат в училища в периферията на града? Много просто – да НЕ бъде прието това предложение единствено и само, защото идва от опозицията в СОС – групата на Демократична България. За целта бяха впрегнати освен усилията на транспортната и още една комисия в общинския съвет, така и цели две министерства – тези на финансите и транспорта. Не съм очаквал, че моята скромна персона ще породи такъв отпор за промяна на 2 изречения в наредбата за градския транспорт на Столична община.”
В свое писмо до транспортния министър с днешна дата Симеон Ставрев търси отново отговор на въпросите, зададени преди два месеца.
В изявлението си по темата в социалните мрежи Ставрев споделя пълната история на казуса:
“Наредбата на Столична община създава неравенство по отношение третирането на учениците, живущи по постоянен и настоящ адрес на територията на Столична община, които не са записани в училища на Столична община, но за да стигнат до училище, се налага да пътуват с транспорта на Столична община. На тези деца се отказва да използват преференциите на карта за градски транспорт за ученици на касите на общинския градски транспорт.
В една от комисиите получих и уверение, че няма как моят доклад да не бъде подкрепен при условие, че поправя тази неправда, но има нужда от корекции в структурата, за да отговаря на определени изисквания.
Коригирах го в рамките на няколко дни и пуснах поправения доклад на 28 юли 2020 с идеята да бъде гласуван в СОС до 15 септември и децата да могат да се възползват най-после от намалението.
Нищо такова не се случи. Председателят на транспортната комисия в СОС (от ВМРО) и шефът на ЦГМ (бивш районен кмет в София от ГЕРБ, изритан от избирателите) казаха, че трябва да попитаме Министерство на финансите дали ще доплащат тези субсидирани карти, както на другите ученици. Така на 15 септември 2020 г-н Кирил Ананиев, вече в качеството си на Министър на финансите, където акостира от предишната заемана от него длъжност – Министър на здравеопазването, получи запитване от транспортната комисия в СОС.
Междувременно получихме положително становище от директор на едно училище в Костинброд, който категорично подкрепя моето предложение.
На 30 септември Министерство на финансите върна отговор, в който общо взето каза да питаме Министерство на транспорта и че нищо друго не могат да кажат.
Съответно след поне едно мое подсещане транспортната комисия в СОС, чак на 10 ноември 2020, изпрати ново питане, този път до Министерство на транспорта, със същия въпрос – кой ще плаща картите на тези клети деца.
Днес, 18 януари, приблизително 1 година откакто моят доклад е вкаран в деловодството на СОС, децата, които например учат в Костинброд, все още не могат да си вземат карти с намаление, за да пътуват в рамките на града ни както връстниците си.
Това ме принуждава да изпратя лично ново писмо до Министъра на транспорта, за да го приканя най-учтиво да ми отговори защо забавя отговор на поставените от мен въпроси с 2 месеца.
Искам да попитам: Всичко това нормално ли ви се струва?“