Мнозинството в СОС е излъгало, за да не даде думата на софиянци за инсинератора

25.06.2020

Декларация от групата на Демократична България

В сърцевината на добрия живот е здравето. В сърцевината на доброто управление е оправданото доверие. Управляващите на столицата обаче искат да построят в сърцето на града инсталация, която ще разклати допълнително както здравето на хората, така и доверието в управлението на града. 

Опитахме се да предотвратим тези щети и поискахме СОС да проведе местен референдум, чрез който софиянци да решат дали в града им да бъде изграден крематориум за горене на боклук. Управляващите отказаха да дадат думата на софиянци така, както от години отказват да предоставят цялата информация за този проект, въпреки че бяха осъдени от българския съд да го направят. 

Тези дни съдът отново хвана управляващите в нарушение на закона, тъй като липсват доказателства, че инсинераторът няма да е вреден за здравето на хората. 

Доказателства има, но те са за точно обратното. Налице е достатъчно научна и експертна информация, показваща, че тази инсталация е не само опасна за здравето и живота на хората, но и икономически нерентабилна, ако се захранва единствено с боклука на софиянци. 

Нещо повече - в мотивите с които мнозинството отхвърли предложението ни за рефрендум, беше посочено, че: “проектът ще доведе до намаляване емисиите на фини прахови частици от ТЕЦ София с 9,6%, намаляване емисиите на въглеродни оксиди с 7%, намаляване емисиите на азотни оксиди с 46,4 тона за година и намаляване на емисиите на вредни вещества и парникови газове.”  Точно обратното се посочва в доклада по ОВОС, който цитират и върховните съдии в своето окончателно решение от 16 юни: “след промените всички горивни емисии на азотни оксиди (NOx), серни оксиди (SO2) общ прах (ФПЧ10) и въглероден оксид (CO) се увеличават.“

Какво излиза? Излиза, че Вие, дами и господа от мнозинството, сте излъгали в мотивите си и то не само нас, излъгали сте гражданите. 

И макар да изглежда, че един инсинератор би унищожавал боклуците безследно, следите всъщност ще са тук, но няма да се виждат с просто око. Ще ги виждат българските лекари по рентгеновите снимки на софиянците сред онези 15 000 българи, намиращи всяка година преждевременно смъртта си заради замърсяването на въздуха в страната. 

Управляващите казват, че не предлагаме алтернатива на инсинератора. Никога не сме искали да предлагаме негова алтернатива, защото смятаме, че такава инсталация изобщо не трябва да съществува. Това, което предлагаме още от предизборната си кампания, е съвсем нов за София (но не и за света) модел за управление на отпадъците, който е част от концепцията за кръгова икономика. Говорим за модел, който се основава на три основни принципа: 

  • разделно събиране при източника - да не допускаме смесването на рециклируемите с биоразградимите и другите отпадъци; 
  • премахване на анонимността – поетапна замяна на общите улични контейнери с индивидуални за всяко домакинство или обект; 
  • принцип “замърсителят плаща“ – такса „битови отпадъци“ да е на базата на реално изхвърлените отпадъци, без отделените за рециклиране и компостиране.

В този модел същественото е да създадем условия за рециклирането на максимална част от отпадъците в града и в дългосрочен план да намалим тяхното количество, каквато е тенденцията навсякъде в развитите държави. 

Крайно време е България да спре да прилага със закъснение мерки, които светът и Европа вече изоставят. Ако се стигне до реализация, софийският инсинератор ще бъде последната инсталация от своя тип, изградена в Европа. Това ли искаме за София? Да сме последни по технологично развитие и първи по смъртност поради качеството на въздуха? Да горим боклуците не само на София, но и на други градове и други държави, само и само за да компенсираме нерентабилността на този проект? 

Един от основните аргументи, изтъкван в защита на инсинератора, е полученото от европейските институции одобрение и финансиране. Но при положение, че управляващите крият информация от българските граждани, какво ни дава основание да мислим, че са подали пълна и коректна информация към европейските институции? Все пак говорим за управляващи от ГЕРБ. Съвсем наскоро видяхме как министър от същата партия призовава да се скрият злоупотреби с европейски средства. Имаме ли основание да смятаме, че проектите на Столична община се управляват по-различно? За нас въпросът е реторичен. 

Разбираме, че за управляващите ще е трудно да признаят грешката си с този проект. Все още обаче имат шанса да излязат от ситуацията, като оставят решението в ръцете на софиянци.