Декларация от името на групата на “Демократична България” в Столичния общински съвет
Има много определения за 24 май – най-българският празник, най-светлият, най-духовният, дори най-пролетният. Всъщност, точното определение би трябвало да е: “най-необходимият празник на България днес”. Защото образованието, науката, културата и духовността са секторите, от чието правилно управление зависи развитието, здравето и щастието на всички нас. Както и израстването на всички останали отрасли в икономиката на страната.
Преди 12 века двамата солунски братя отключват сериозни процеси на формиране на българската нация и държава. Тяхното дело отваря нова страница в политическата, културната и религиозната история на България, Европа и света.
Българската азбука е огромният наш принос в световната култура. На кирилица днес пишат повече от 300 милиона души на два континента. Българската азбука е третата официална графична система в Европейския съюз след 2007 година, когато България става негов член. Делото на светите братя е толкова значимо, че векове по-късно от неговото случване, папа Йоан Павел II обявява светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“.
Вероятно всичко, казано дотук, сте го чували десетки пъти по случай всеки 24 май. Затова нека да се върнем в пред и следпразничната действителност. Действителността на ежедневието ни. Нека да се абстрахираме от вулканичното изригване на таланти като Георги Господинов (сега е момента да кажем “честито”и “благодарим”, горди сме, че сме твои сънародници) и да погледнем общата картина в България, където “науката е слънце”. Да се попитаме дали днес пазим, съхраняваме и надграждаме това наследството на Светите братя, или сме го захвърлили в задния двор на всяко управление? Дали не се сещаме да го изтупаме от праха на забвението само по празнични поводи, когато пеем патетично “…с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!”, и то в държавата, в която (по статистика) за 2021 г. 40% от населението не е прочело нито една книга!? (Нали никой не се заблуждава, че този процент драстично е спаднал от тогава до днес?) Каква по-благодатна почва от подобно безкнижие може да има за задоволяване на лични и/или политически амбиции и провеждане на социални експерименти. Експерименти, които внушават омраза, възпитават враждебност, застрашават държавността и водят до разделение в нацията ни. Благодатна безпросветност, в която всеки манипулатор може да засее лъжи и демагогия, да убеди последователите си, че ваксините убиват (ние всички трябваше отдавна да сме мъртви!), че норвежците ще откраднат децата ни (откраднаха ли ги?), че законите срещу домашното насилие са “джендърство”, че походът за “мир” трябва да е насочен срещу жертвата, а не срещу агресора, започнал войната (видяхме го по ул. Раковски” преди дни). В резултат – Оруелова действителност (ще ни разберат само тези, които са си направили труда да прочетат Оруел). Една изкривена паралелна реалност, която може да бъде лекувана само с едно: Просвета! Закъсняло Просвещение, чрез което да можем “… Най-после, да бъдем равни на другите европейски народи…”. “Европейски народи”, пише Левски, а не колония на залязваща азиатска империя, на която сме дали буквите си и сме я покръстили “Во Христа”! Ние българите!
За да се измъкнем от блатото на този псевдопатриотизъм, пред цялата ни държава, пред образователните, научните и културни институции, стои (меко казано) нелеката задача да преодолеят негативните последици от десетилетия управление, което е създало сериозна маса от немислещи, нечетящи, вторично неграмотни или просто апатични хора, които са овластени конституционно да определят бъдещето на всички нас. И те го правят – гласувайки или отказвайки да се възползват от това свое право.
Затова днес, а и в бъдеще, ние считаме, че държавната и общинска политика в областта на образованието, науката и културата задължително трябва да е свързана с нуждата от възпитание на социална и емоционална интелигентност сред хората. Задължително формиране сред младите поколения качества на личността като етично поведение, любознателност, адаптивност, лидерство, социална отговорност и приемане на различията. Възпитание и просвещение с акцент върху свързващите умения като изказване на информирано мнение, инициативност, насоченост към решаване на проблеми и критично мислене. Мислене, което може да разграничи истината от лъжата в пропагандните прояви по медиите, може да види опитите на някой да прехвърли своите грешки и бездействие на опонентите си. Критично мислене, което може да ни накара да приемем с насмешка опитите за дезинформация като част от хибридните атаки към България.
Увлечени от заблудата за собствената ни индивидуална значимост или заслепени от преклонение и вяра в славното ни минало (към което нямаме никаква персонална заслуга), сякаш не забелязваме, че светът неудържимо навлиза в епохата на ежедневно развиващите се технологии и изкуствен интелект, а пред образователните, научни и културни институции се отключват коренно различни предизвикателства.
Време е да прогледнем за тях и да се опитаме да лидираме тези промените и на национално, и на общинско ниво, а не да ги догонваме.
Време е да осъзнаем, че живеем в нова дигитална епоха, която е най-бързо променящата се от възникването на цивилизацията до днес. Че бъдещето се случва сега, докато ние мечтаем или гадаем за него, а териториите на това случване са образователните, научните и културни пространства. Докато ние продължаваме да спорим и търсим отговори там където вече ги има, други се опитват да възседнат страховете на хората от променящото се ежедневие и лична им неувереност, за да спрат развитието на тази държава и да я върнат години назад. В същото време някъде съзидателни, млади хора създават новото поколение наука и изкуство, които ще променят изцяло образователната система, научната и културна среда. Време е да осъзнаем къде сме ние, не да стоим затънали в миналото. За да вървим “…Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!”
Честит празник, образовани българи!